Забавеният ръст на БВП за 2003 г. може да ни поднесе добра новина
Ивайло Николов, в-к „Пари“ бр. 63 /01 Април 2004 г./
В НАЧАЛОТО на седмицата НСИ представи предварителните данни за БВП за четвъртото тримесечие на 2003 г. и за цялата 2003 г. Годишният БВП достига номинален стойностен обем от 34 410 млн. лева /19 858 млн. USD при среден годишен курс 1.733 лв. за долар/. Така БВП на човек от населението е 4398 лв. /2538 USD/, а реалният годишен ръст на БВП е 4.3%.
ИЗНЕНАДВАЩ РЪСТ ИЛИ ИЗНЕНАДВАЩ СПАД В ТЕМПА
Да напомним, че ръстът за 2002 г. беше 4.8%. Преди две седмици Центърът за икономическо развитие в своя редовен тримесечен доклад за българската икономика прогнозира около 4.2% годишен ръст на БВП за 2003 г. Отчетеният от НСИ ръст практически потвърди тази прогноза.
Ръстът от 4.3% обаче е по-нисък от обявената официална прогноза за 2003 г. от януари т. г. – в Допълнителния меморандум по икономическата политика българските власти /в лицето на Министерството на финансите и БНБ/ заявиха пред МВФ, че очакват постигане на годишен реален ръст на БВП от 4.5%. За отбелязване е това, че една година по-рано в предишен допълнителен меморандум българските власти поддържаха прогноза за годишния реален ръст на БВП за 2003 г. от 5%. Какво наложи ревизия на очакванията през годината и защо въпреки това отчетеният ръст е по-малък от прогнозирания?
ВЪЗМОЖНИ ОБЯСНЕНИЯ
Едно от обичайните обяснения за занижаване на прогнозите за растеж в България беше слабият растеж на икономиките в ЕС и в еврозоната. По данни от Евростат реалният годишен ръст на БВП общо за ЕС-15 наистина се оказа едва 0.7% за 2003 г. /срещу например 3.1% за САЩ/. Данните сочат, че след 2000 г. общо европейската икономика регистрира спад в темпа на растеж /а Германия дори има отрицателен растеж за 2003 г./, докато за същия период американската икономика се увеличава с нарастващи годишни темпове.
От друга страна, ЕС доминира като основен партньор във външната търговия на страната /с дял от 49.5% при вноса и 56.6 при износа през 2003 г. по данни на БНБ/. Това неизбежно оказва влияние и върху общата динамика на икономиката на България поради отворения характер на българската икономика /през 2003 г., изчислено според метода на разходите за крайно използване, по линия на износа е формиран 53.2%, а по линия на вноса – 63% от БВП на България/.
Обвързаността с ЕС обаче не обяснява изцяло забавения реален годишен ръст на БВП в България. Напротив, въпреки забавения растеж в ЕС като цяло и в частност при основни наши търговски партньори като Германия например, за 2003 г.
ТЕМПЪТ НА НАРАСТВАНЕ НА ВНОСА И ИЗНОСА ОТ/КЪМ ЕС ЗНАЧИТЕЛНО НАДХВЪРЛЯ ОБЩИЯ ТЕМП НА НАРАСТВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ВНОС И ИЗНОС
Обясненията за забавения ръст на БВП през 2003 спрямо 2002 г. може да бъдат потърсени в неговата структура. Производственият метод на изчисляване на брутния продукт дава секторният поглед към създаването на брутната добавена стойност, където се съдържат част от обясненията. В аграрния сектор за двете последни години разликата между годишните ръстове /индекс на физическия обем при база съответната предходна година/ в произведената брутна добавена стойност е 6.4 процентни пункта, като през 2003 г. дори има реален спад от 1.3%. Същевременно относителният дял от БВП на произведената от този сектор добавена стойност спада за една година само с 1 процентен пункт. Следователно произведената от аграрния сектор брутна добавена стойност има основен принос за по-ниския общ темп на нарастване на БВП през 2003-а в сравнение с 2002 г.
Този негативен принос не може да бъде компенсиран от съотношенията между индустриалния сектор и сектора на услугите. Относителните дялове от БВП на произведената в тези два сектора добавена стойност се изменят почти „огледално“ /индустрията заема с 1.7 процентни пункта по-голям дял, докато услугите свиват дела си с 1.5 процентни пункта/, но за двете години разликата между годишните индекси на физически обем в произведената брутна добавена стойност /при бази съответната предходна година/ показва 3.6 процентни пункта нарастване в индустрията и 1.6 процентни пункта спад в сектора на услугите. Последното влияе особено негативно за забавяне на общия ръст на БВП поради преобладаващия
/над 51.2%/ дял в БВП на добавената стойност в сектора на услугите за 2003 г.
Следователно спадът в ръста в сектора на услугите се компенсира от ръста в индустрията. Тази компенсация обаче се оказва недостатъчна на фона на спада в нарастването на брутната добавена стойност, произведена в аграрния сектор.
Производственият метод на изчисляване на БВП дава още едно възможно обяснение за забавения общ темп на растеж за 2003 спрямо 2002 г. Делът на т.нар. корективи от БВП по текущи цени нараства от 11.8 на 12.6% за последните две години. Корективите се състоят от различни елементи, които влияят с различен знак върху крайното изчисляване на БВП. В корективите обаче посредством намаляване оказват влияние специално т.нар. косвено измерени услуги на финансовите посредници. По всяка вероятност тук значение е имало през 2003 г. оживлението във финансовия сектор и по-точно кредитната експанзия на банките. Последното влияе върху формирането на БВП по два противоположни начина – положително по линия на създадената в услугите /отрасъла на финансите и кредита/ добавена стойност, но и отрицателно по линия на общата цена /която е производна на лихвения спред/, заплащана от всички сектори в икономиката за ползване на финансовото посредничество.
Може да се прогнозира, че положителният ефект ще остава все така минимализиран, ако и занапред имаме относителен спад на дела на сектора на услугите. Ето защо занапред активизирането на кредитната дейност на банковата система при равни други условия би имало по-скоро негативен ефект за общия ръст на БВП, но без абсолютен и относителен ръст на добавената стойност в нефинансовите отрасли и сектори, както и без положително влияние от други корективи. Този извод, разбира се, е по-скоро парадоксален и илюстрира важността на това разширеният достъп до кредитиране да води до повишаване с нарастващи темпове на брутната добавена стойност.
Такива нарастващи темпове зависят от редица вътрешни и външни за България фактори. Сред по-важните вътрешни фактори се нареждат фирмената и общата конкурентоспособност, производителността на труда и експортният капацитет. Най-важен външен фактор вероятно е растежът в основните ни търговски партньори, следван от динамиката на валутните курсове, включително на реалния ефективен валутен курс.
ПРИТОКЪТ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ
и достъпът до финансиране за рентабилни проекти /последното измерено най-вече чрез банковия кредит към неправителствения сектор/ вече благоприятстват вътрешните фактори за ръста в брутната добавена стойност. Вероятно не на последно място и поради подобрената бизнессреда съответните показатели през изминалата 2003 г. бяха едни от най-добрите за последните десетина години. Оптимизъм в това отношение дава отново структурата на БВП, но този път погледната от страна на разходите за неговото крайно използване.
Сред добрите резултати се вижда нарастването на бруто образуването на основен капитал /това са напр. разходи за закупуване на дълготрайни материални активи/. Данните по този показател продължават да се подобряват – от 2002 до 2003 г. се ускорява темпът на годишния реален ръст /физически обем при база съответните предходни години/ от 9.3 на 13.8%. В същото време относителният дял по текущи цени от БВП на бруто инвестициите в основен капитал продължава да расте и от 15.7% през 2000 г. достига 19.5% през 2003 г.