Какви правила препоръчва ОИСР на държавата акционер

Статията е публикувана във в-к Дневник на 08.12.2005Корпоративното управление е установен факт в българските публични дружества, съществува нормативна уредба и постепенно се формира добра практика. Законовата и регулативната основа отговарят на правилата, налагани от ЕС и препоръчвани от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Внимание заслужава един нов момент в съвременното корпоративно управление: правилата (насоките) на ОИСР за прилагане на корпоративно управление в предприятията с държавно участие (2005). Появата им не е изненада за специалистите. Проучванията показват често пъти двоен стандарт в поведението на държавата в страните с различна степен на развитие на пазарната икономика: – От една страна, държавата работи за утвърждаване на съвременните норми на корпоративно управление за публичните дружества. – От друга – държавата като собственик – мажоритарен или миноритарен акционер в различни предприятия, подценява, пренебрегва и дори нарушава правилата на доброто корпоративно управление. В България също има случаи за прилагане на двоен стандарт. В този смисъл правилата са опит за преодоляване на установените недостатъци. Посланието е категорично: необходимо е еднакво управление на собствеността независимо от това дали е частна или държавна. Те са добър ориентир за сравнение (benchmark) за държавата, съответно правителствата да оценят и подобрят начина на упражняване на техните функции на собственост. Държавата принципал следва да ги утвърди сред приоритетите на реформите към успешно пазарно стопанство и да ги ползва и като средство за насърчаване на конкурентно ориентираното и устойчиво развитие на отделните национални и световни стопанства –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––- Основните насоки, по които държавата следва да осъществява и защитава своите функции на собственост в отделните предприятия, са: – осигуряване на ефективна законова и регулаторна рамка за държавните предприятия – активно и информирано поведение на държавата в качеството на акционер – равнопоставено третиране на акционерите от страна на държавата в предприятията с държавно участие – осъществяване на взаимодействие със заинтересуваните лица – прозрачност и разкриване на информация – осъществяване на определен стандарт от минимум функции от бордовете на предприятията с държавно участие. Тези правила следват в значителна степен принципите за корпоративно управление на частните компании и отразяват спецификата на собствеността. За държавата собственик и корпоративното управление Известно е, че държавата е собственик в страните с пазарно стопанство и продължава да участва като акционер в различни предприятия. Въпросът за поведението на държавата в едно акционерно дружество е сравнително по-сложен за страните, поели от планова към пазарна икономика. Все още трудно се преодоляват разбирания, формирани в условията на социалистическото стопанство. Силно е и въздействието на политическия фактор в поведението на държавата принципал. Безспорно в тези страни има установени норми, но те са далече от по-добрия вариант за стопанисване на едно акционерно дружество – корпоративното управление. Правилата на ОИСР дават един стандарт за поведение на този собственик. Разгледани са различни варианти на собственост – концентрирана в една институция или както е в повечето страни – има няколко принципала, съответстващи на структурата на управление в отделната държава. От държавата се очаква да е информиран собственик или да взема информирани решения. Въвеждането на тези норми цели да отстрани посочените несъответствия между политиката, която държавата провежда за осигуряване добро корпоративно управление на частния сектор, и недостатъците в поведението й като акционер. Кое според правилата на ОИСР е важно за този акционер: участие в събранията на акционерите; утвърждаване и осъществяване на прозрачно номиниране на членове на корпоративни ръководства или в случай на миноритарно участие активно участие в номинирането; създаване и прилагане на схеми за възнаграждения, които да привличат и мотивират квалифицирани специалисти. Правилата на ОИСР препоръчват ограничаване на представителите на държавната администрация в управлението на предприятията с държавно участие. Това правило е атрибут на добрата практика в редица страни, чието спазване води до ограничаване на държавната намеса в управлението на разглежданите предприятия. Специфично третиране има и на въпроса за конфликта на интереси. В редица законодателства, в т.ч. в българския Закон за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), изрично се упоменава задължението на членовете на корпоративните ръководства да избягват и да разкриват конфликти на интереси. В случая на държавата акционер правилата на ОИСР препоръчват да не се назначават за членове на корпоративните ръководства лица, които участват в регулирането на дейността на тези предприятия. Приведената препоръка не се нуждае от коментар. Равнопоставеност – възможна ли е тя в предприятията с държавна собственост В разглежданите правила присъства и един от базисните принципи на корпоративно управление за справедливо и равнопоставено третиране на акционерите. Препоръчва се и на държавата акционер да зачита правата на малцинствените акционери. Нещо повече, от нея се изисква да дава пример за спазването на тази основополагаща норма на корпоративното управление. Инструменти за ефективно приложение на разглеждания принцип са по-доброто разкриване на информация, спазването на задължението за лоялност към компанията от членовете на корпоративните ръководства, както и квалифицирани мнозинства за съществени решения на акционерите. Спазването на това правило предвижда и активни връзки на предприятието с държавно участие с останалите инвеститори. В правилата се подчертава, че това взаимодействие следва да се приема не само като спазване на законово положение, но и като условие за повишаване доверието на инвестиционната общност, на пазара и не на последно място на чуждестранните инвеститори към компанията. Корпоративната социална отговорност е валидна и за предприятието с държавна собственост Корпоративната социална отговорност се отъждествява с етичното отношение на компанията към обществото, към заинтересуваните лица. В България тя е съблюдавана от частния сектор и предимно от поделенията на транснационалните компании. Правилата на ОИСР препоръчват и на предприятията с държавно участие да се съобразяват в своите действия със заинтересуваните лица. В правилата изрично се посочва, че политиката за социално отговорното предприятие е предимство и за предприятия с държавно участие, разчитащи и на подкрепа от външни инвеститори. Като пример се сочат предприятия в областта на инфраструктурата, иницииращи инфраструктурни проекти и търсещи чуждестранно участие. И като цяло тази политика има определено влияние върху репутацията на предприятието. Правилата на ОИСР изискват съобразяване със закона, съществуващи споразумения и добрата практика. Съществен момент е изричната препоръка за държавата в качеството на акционер да не облагоприятства едни за сметка на други заинтересувани лица. В заключение е важно да се обърне внимание и на препоръката за въвеждане и спазване на етични кодекси в предприятията с държавно участие. Препоръка, която е в съзвучие и с антикорупционната политика на българската държава. Прозрачността и разкриването на информация Това е правилото, адресирано към държавните стопански субекти, независимо от това дали са публични дружества или не. Посланието е категорично – прозрачността и разкриването на информацията предполагат равнопоставеност на стопанските субекти. Няма привилегии за едни за сметка на други. В Бялата книга за корпоративно управление в Югоизточна Европа изрично се посочва, че слабостта в разкриването на информация е следствие на стила на управление, присъщ на плановата икономика при доминираща държавна собственост. В условията на предприятия с държавно участие възможностите за проява на тази слабост са по-големи. Това се обяснява със: позицията на акционера, манталитета на корпоративните ръководства. Поради това е и препоръката за равнопоставеност на стопанските субекти при разкриването на информация. Отново следва да се приведе един неколкократно изтъкван аргумент – държавата, която залага законови изисквания за разкриване на информация и санкционира при неспазването на това изискване, не може да има различно поведение в случаите, когато е акционер. Практиката на корпоративно управление в България разкрива редица противоположни примери за неразкриване на информация от корпоративни ръководства на дружества с държавно участие. Представител на звено за връзки с обществеността в държавно акционерно участие представи информацията за съвета на директорите като класифицирана. Правилото на ОИСР се свежда до разкриване на информация на равнище предприятие с държавно участие и на равнище принципал за всички негови стопански субекти. Препоръчва се прилагането на международните стандарти както по отношение на финансова, така и на нефинансова информация. Ясно и точно е разбирането за това правило – независимо от правния статут и публичност предприятията с държавно участие трябва да разкриват информация в съответствие с най-добрите счетоводни и одит практики. Специалните правила за корпоративно управление за предприятията с държавно участие интегрират познатите принципи за корпоративно управление за прозрачност и разкриване на информация. С тях се залага минимумът информация, която те трябва да огласяват. Касае се за финансови резултати, политика на възнаграждения, структура на собствеността, политика на гласуване и кодекс за корпоративно управление. Има предписания и за огласяване на информация за публично-частни партньорства. Естеството на тези съюзи, концентрацията на различни интереси, високата стойност на залозите, давани от държавата, и не на последно място очакваният продукт – публични стоки, са само част от аргументите, определящи това конкретно изискване за разкриване на информация. Без да се позовава на разглежданите правила, Transparency International по повод сделката с магистрала „Тракия““ остро критикува позицията на българската държава за непрозрачност по отношение на публично-частното партньорство. Корпоративните ръководства – важни ли са предприятията с държавно участие В правилата на ОИСР са посочени високите изисквания към членовете на тези ръководства независимо от това дали са в едностепенен или двустепенен формат