Държавата може по-добре да използва интелектуалния потенциал на нацията

Г-н Прохаски, с какви идеи и цели създадохте Центъра за икономическо развитие?
Центърът за икономическо развитие бе създаден от екип от икономисти, който  работи заедно от лятото на 1996 година. Тогава, в условията на  много тежка икономическа и финансова криза, беше ясно, че трябва да се търсят нови пътища за икономическото развитие на България. И не някакви нови и нечувани пътища, а по-скоро в български условия да се реализират разумните идеи от страните с пазарна икономика, работещите идеи от тези страни в преход, които вече бяха извършили успешни стъпки на модернизация на своите икономики. Този екип, който събрахме тогава с Александър Божков стана основа на Центъра и продължава да работи по тези проблеми. За тези седем години се включиха и много нови, главно млади хора. Нашата основна идея е, че успехът на българската икономика е свързан с либерален подход към структуриране на стопанството и бизнеса, но отчитащ слабостите на  преходното ни общество, което изисква по активна роля на държавата за определен период. И второ, че всяко конкретно решение трябва да се  основавава на най-добрия опит в  чужбина, пречупен през конкретните възможности и условия в България.

Безспорни са мястото  и значението на неправителствените организации в страните с политическа демокрация и пазарна икономика. Каки са наблюденията Ви за този процес у нас?

Ролята на неправителствените организации и на такива центрове като нашия в съвремения свят е голяма.  В рамките на държавната администрация трудно се  разработват цялостно нови  идеи. Не само защото хората не са подготвени за такава работа. Винаги оперативната работа в дадена институционална рамка изкривява мисленето и трябва поглед отстрани – по-спокоен, по-аналитичен, който да може да прецени разумно и безпристрастно плюсовете и минусите на отделните мерки в икономическата политика. Те водят по-лесен и открит диалог с    хората от реалния бизнес, по-активно обменят идеи в международен план. Необходимо е обаче  добро сътрудничество и взаимодействие с държавната администрация, която осъзнавайки  необходимостта от подобни центрове, да работи тясно с тях. И разбира се, което не е маловажно, да намира форми за финансиране на организаците от този сектор. Защото досега практиката у нас е държавата само да консумира резулатите от работата на изследователските центрове, а фактически те да търсят покриване на своите разходи с дарения  и  проекти от чужбина. Това положение не е естествено и не може да създаде устойчивост на организациите от  неправителствения сектор.

Имате ли конкретни идеи как държавата би могла да участва във финансирането на  тези организации?

Това може да става по най-обикновения начин. Просто трябва за тази цел в бюджетите на министерствата да има, макар и минимални, суми – 200 – 300 хиляди лева годишно.  С тези средства  могат оперативно да се възлагат актуални изследователски и приложни разработки нужни на министерството, консултации, рецензии на нормативни документи и т.н. на неправителствени организации и научни центрове,  на  отделни изследователи.   За съжаление досега от желание за криво разбрани икономии – едно от бедствията  на българската институционална система,  изразходването им за такива цели се счита за  нецелесъобразен разход. Докато за други неща се пилеят  значителни средства.

Не смятате ли, че освен до политическа култура, въпросът опира и до това, че хората, работещи в съответните министерства се боят от разработването на проблемите по начин, който не ги устройва? Например от един по-либерален подход, какъвто вашият център би предложил.

Да, сигурно има  и такъв момент, но България няма да навакса изоставането си от другите европейски страни ако не престане да прави всичко по метода проба – грешка. В обществения живот поправянето на грешките отнема много време и е с много висока цена. Разработва се, например дадена идея, даден проект за нормативен документ. Какво пречи той да се даде за сериозна, експертна рецензия на няколко  специализирани организации. За да могат тези, които вземат решенията, да са видяли професионалното мнение. А в крайна сметка, политическото решение е в ръцете на държавата, на конкретния екип, който в момента управлява. Сигурен съм, че ако се вземат три професионални рецензии върху даден проект, от него ще отпаднат голям брой недомислици, които  са естествена част от всеки документ, разработен  в бързината на оперативната държавна дейност. Освен това, особено важно за България е да започнем да разработваме  важни проблеми от национално значение (в икономическата  или в други области) в по-широк политически и експертен контекст. Това, че решението се взема от даден политически екип, управляващ в момента, не означава, че  той не може и не трябва да го съгласува с широк  експертен и политически кръг.  Това, че изслушваш политическия си опонент, не означава непременно да приемаш неговите тези. Но обсъждайки ги още на ранен етап,  още на експертно ниво, ти можеш да видиш повече плюсове и минуси на дадено решение и да вземеш най-правилното решение.

Към кои области на икономиката са насочени и какво обхваща изследователската работа и въобще “продукцията” на центъра?

Центърът за икономическо развите се стреми да наблюдава и анализира  всички основни области на икономиката. Не случайно подържаме значителен екип, което малко други подобни организации в страната правят. Това ни дава възможност да излизаме всяко тримесечие с цялостен анализ на състоянието на икономиката и стопанската политика. Разполагаме и със социологическа агенция за теренни изследвания. През отделните години сме концентрирали вниманието си към отделни области на икономическото и социално развитие според конкретните изисквания в момента. По-големите теми, по които сме работили, са  конкурентноспособността на българската икономика, пенсионната реформа, капиталовия пазар, индустриалната и иновационната политика, проблемите на малките и средни предприятия, корпоративното управление. Изследвали сме и редица сектори като енергетика, високи технологии. Занимаваме се сериозно с въпросите на регионалното развитие, с регионалната икономическа политика.

Сътрудничите ли си със сходни организации в страната и чужбина?

Много често конкретните проекти, по които работим, са свързани с нашето партньорство с различни организации от страната и в чужбина. Членове сме на верига от изследователски центрове в Централна и Източна Европа , подкрепяни от Института Отворено Общество в Будапеща, с които работим съвместно по анализ на сходни  проблеми в страните от този регион. Партнираме си с организации като Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел, с организации в САЩ  като Центъра за международно частно предприемачество във Вашингтон, с Института за управление “Изток-Запад” в  Ню Йорк .   Работим активно и с други международни организации. Домакини сме на Информационния център на  Организацията за икономическо сътрудничество и развитие  и имаме редица общи проекти с тях в областта на развитието на малките и средните предприятия в Югоизточна Европа, и в областта на корпоративното управление. В тясно сътрудничество сме и с  международните финансови институции   – Световната банка и Международния валутен фонд като правим за тях изследвания по отделни интересуващи ги теми. Важни партньори са ни  Агенцията за  международно развитие на САЩ, Германското дружество за техническо сътрудничество, британския Ноу-хау фонд. С японската организация за международно сътрудничество ДЖАЙКА  направихме  голямо изследване за състоянието на българската промишленост върху 2000 български предприятия.
В много от проектите ни работим с други български организации – сродни изследователски центрове,  професионални организации на бизнеса, регионални центрове за икономическо развитие.

Успявате ли да въздействате с вашите анализи и разработки върху формирането на стопанската политика  и вземането на решенията у нас?

Винаги сме се стремили нашите разработки да са в максимална степен подходящи за практическо използване от държавното управление. За това търсим сътрудничество с представителите на държавната администрация, които осъзнават необходимостта от подобни центрове и работят добре с тях. Когато е имало подобно сътрудничество, ефектът от нашите разработки е бил значителен.
Специално искам да посоча един от най-успешните проекти на центъра, свързан с работата по пенсионната реформа, който беше  образец за такова сътрудничество. Екип, базиран в центъра, но под наблюдението на  Министерството на труда и социалната политика и с активното участие на международни експерти, финансирани от Агенцията за международно развитие на САЩ, успя да разработи проектът за реформата на българската пенсионна система и да въведе тристълбовото пенсионно осигуряване. Досега тя работи добре  и показа, че това е оптималният вариант за развитие на нашата пенсионна система. Това в много голяма степен се дължи на доброто сътрудничество между многобройните експерти, които бяхме привлекли и  специалистите от държавната администрация.
Това не означава, че такива организации, като нашия център трябва да работят само по поръчка, и само за държавната администрация. Смятам, че ролята ни е да бъдем   коректив  на стопанската политика и затова  ефектът в някои случаи идва  от това, че заемаш критична позиция към дадени решения на правителството. Често предлагаме идеи, които в момента не се приемат, но поставят началото на дискусия, която води до възприемането на идеята на следващ етап. Такива идеи, които активно предлагаме за обсъждане в момента са за въвеждане на семейно подоходно облагане, за засилване на фискалната децентрализация, за запазване ролята на железопътния транспорт и по-тясното му обвързване с туризма, напр. в Родопите.

Как оценявате стопанското развитие на страната? Добре ли стои днес България върху икономическата карта на Европа и света, в крак ли сме с процесите на глобализацията?

Оценката за досегашното икономическо развитие на страната може да бъде само незадоволителна.  При всяка такава оценка трябва да се каже спрямо какво се прави.  Естествено е, че не можем да бъдем Холандия, дори Унгария или Чехия.  Защото те са се развивали по друг начин и имат исторически  натрупвания, които ние нямаме.  Въпросът е дали България за този период от 13-14 години е постигнала максималното спрямо конкнретните си  възможности  като исторически дадености,  като  човешки потенциал. Смятам, че не е. И възниква въпросът: кои са причините и какво може да бъде  направено по-добре оттук нататък?  Главният проблем на страната са бавните, плахи и криволичещи реформи, особено през първите седем години на прехода. След това имаше ускоряване във всички посоки, но като че ли вярата на хората в това че те ще им донесат благополучие недостигна. И много от промените бяха спрени. Което не само че не облекчи, но влоши живота на всеки от нас. Имам предвид забавянето на основни  елементи на реформата в здравеопазването, спирането на приватизацията, отказът от подкрепа за развитието на капиталовия пазар, влошаването на вътрешната сигурност и задълбочаване на проблемите в съдебната система, разрастването на корупцията в държавния апарат и в сферата на обществените услуги. Всичко това се отрази върху навлизането на чуждестранни инвестиции в страната и от там върху модернизацията на стопанството.
Бих добавил и нещо, което не се отбелязва често. А то е незапочването на каквито и да било реформи в сферата на образованието и науката.

Но нали все изтъкваме именно предимството на  човешкия ни потенциал?

В България все повече безработицата е проблем на  несъответствие  между подготовката на  хората към  изискванията на новата икономика и новите реалности в страната. Ако не се направят стъпки точно в тази посока, ще започнем скоро да внасяме  работна сила, отговаряща на изискванията, същевременно имайки над 10 процента структурна безработица. Това вече трябва де се реши със сериозна държавна политика и значителни средства в областта на образованието и академичната наука.  От своя страна академичната наука е свързана  с иновационните процеси в производството, с използването на вътрешния потенциал за модернизация на икономиката ни.  За съжаление академичната наука у нас  в този си вид е по-скоро бреме за бюджета, отколкото  средство за  стопански растеж и  модернизация.
Ако за постигането на финансова  стабилност беше достатъчно изпълнението на рецептите на МВФ и Световната банка, то за постигането на  икономически растеж няма готови рецепти, които някой да ни внесе отвън. Има различни възможности, но точната, конкретната рецепта за България, трябва сами да изберем. По същия начин  стоят нещата и с Европейския съюз. Изпълнието на неговите изисквания може да подобри в някакъва степен общата рамка в страната, но в някои случаи може и да я влоши с оглед неподготвеността на страната за членство в евросъюза.
Илюзия е, че пасивното приемане на законодателство и други  изисквания на ЕС могат да доведат до  положителните изменения, които очакваме. Това трябва да бъде съчетано с много добре разработена национална икономическа стратегия и конкретна стопанска политика, ориентирана към растеж и  конкурентноспособност на икономиката. Досега на практика не се е работило сериозно по този въпрос, защото това предполага съсредоточаване на практически целия капацитет и в държавната администрация и извън нея, за което се изисква висок професионализъм, житейски опит и политическа воля на най-високо управленско ниво. Такова за съжаление не наблюдаваме в момента.
Няма ли и положителни резултати  в трансформацията на нашата икономика?

Основният положителен резултат е свободата на частния предприемач да развива бизнеса си, въпреки трудната нормативна, административна, и финансова среда. Само неимоверните усилия на частния сектор, на тази част от хората които работят по 12 часа на ден за да закрепят фирмите си, да създадат професионално ниво на производство и услуги дават наблюдавания от нас растеж от 4 % годишно. Този растеж обаче, в голямата си степен все още просто компенсира периода на отрицателен прираст до 1997 година. Този растеж не е достатъчен за да  осигури на българските граждани в обозрим период средствата за достоен живот  и на българската държава – ресурсите за справяне с съвременните предизвикателства пред нея. Затова е огромна отговорността на българските политици и специалисти да изработят и системно провеждат общодържавна и  икономическа политика, която да позволи повишаване на производителността на труда и икономически растеж двойно по-голям от сегашния. Без това гражданите на страната няма да разберат смисъла на промените от последните 15 години и ще търсят все по-ирационални решения на проблемите си.

Какви пропуски на провежданата в момента стопанска политика бихте откроили?

Един от големите проблеми на управлението в момента е, че средствата от държавния бюджет хаотично се насочват за попълването на всякакви дупки в социалната тъкан, а това е най-лошата политика в нашата ситуация. Един пример – не може да не се намери политическа воля и конкретно управленско решение, ако ние наистина искаме да развиваме приоритетно туризма, да се реши проблемът с пътищата в страната. Защо Хърватска, която  има сходен начин на развитие като България и също поставя туризма като приоритет, направи програма и за три години ще  довърши магистралните си пътища. А ние не може да намерим по сто-двеста милиона годишно от бюджета, за да приключим с този въпрос. А съм сигурен,че има и начин това да стане не само с вътрешни ресурси. Ще бъдат може би по-малко средствата за някои други области, но да помислим какъв ще е ефектът за страната, за огромна част от населението. Тоест това е нещо, което ще бъде почувствано от всички.
Също така смятам, че  парите, които се насочват в здравната сфера съвсем не са малко, включително и значителни за нашите мащаби частни средства. Те просто се движат към българското здравеопазване по различни канали и стигайки в него в крайна сметка се разпределят и разпиляват изключително хаотично. Обогатява се тесен кръг от специалисти, хората са недоволни, а инфраструктурата остава непроменена. При една по-добра организация и разумно довършване на здравната реформа държавата с по-малко средства ще успява да  покрие тези области, които трябва да поддържа и ще създаде правилата да насочване на частните средства към системата. Така ще имаме по-добро здравеопазване и в кратки срокове ще се освободят държавни средства за други цели. Това са все примери за ниска ефективност на управлението и на използването на бюджета, за необходимостта от довършване на реформите.