Икономически и социални ефекти от подобряването на достъпа на пациентите до ефикасна лекарствена терапия

През септември 2008 година Центърът за икономическо развитие в сътрудничество с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България стартира проект, чиято цел е да проучи положителните икономически и социални ефекти от провеждането на държавна политика, насочена към подобряване на достъпа на българските пациенти до съвременно и ефикасно лечение чрез увеличаване на размера на публичните средства. Проектът включва:

• Изготвяне на анализ на тема „Икономически и социални ефекти от подобряването на достъпа до ефикасна лекарствена терапия чрез повишаване на публичния ангажимент при заплащане на лекарствени средства за задоволяване на здравните потребности на населението”.
• Активно участие в публичния дебат, иницииран от Партньорска Коалиция с участието на пациентски организации, организация на фармацевтичната индустрия, социологическата агенция, осъществила проучването, известни личности, говорители на кампанията, под надслов „По-добри инвестиции за по добро здраве”, участие в тв. и радио предавания, статии по темата в печатните издания, срещи с ключови лица и институции, организирани в рамките на Кампанията и др.

Според проучване на Евростат през 2007 г., цените на лекарствата в България на ниво производител са сред най-ниските в ЕС. България обаче е една от страните, които не прилагат диференцирани ставки на ДДС за лекарствата, което е една от причините за по-високите цени за крайните потребители. Правителството обаче прецени, че единственият ресурс за намаляване на крайните цени, е намаляването на надценките за търговия на едро и дребно със средно с 15%, което е факт от миналата година. Въпреки че беше осъдена от Върховния административен съд, НЗОК продължава напълно незаконно да заплаща 50% от законовата надценка на дистрибуторите и аптеките, които доставят и продават плащани от нея медикаменти. Намалението на надценките доведе до свиване маржа на печалба на доставчиците и до увеличаване на взаимната задлъжнялост в сектора.

По данни на EFPIA (Европейската федерация на европейските индустрии и асоциации), България е сред държавите, в които личните разходи на пациентите за лекарства са сред най-високите в Европа – 56% от общите разходи за лекарства. За сравнение, средният процент на личните разходи на пациентите за лекарства в страните от ЕС е 17,9%, докато 82,1% се поемат от публичните фондове.

От самата НЗОК отбелязват, че се очаква ръст в потреблението и че тази тенденция се наблюдава още през 2008 година. Допълнителен фактор за това е ръстът в равнището на заболеваемост и по-ниските цени на медикаментите.

Основните резултати от направения икономически анализ на ситуацията в България в областта на лекарствената политика и социалните последици от инвестициите в здравеопазването показаха следните проблемни области в политиката по лекарствата:

• Прекомерна централизация
• Липса на регистър на пациентите със социално-значими заболявания и заболявания с висок риск (злокачествени, сърдечносъдови с висок риск, диабет, редки заболявания);
• Липса на регистър за проследяване на хода на терапията и изхода от лечението за пациенти на скъпоструващо лечение;
• Националните програми към НЗОК са обект на гласуване от УС на НЗОК по неясни и непрозрачни критерии, ежегодно или по-често “на парче”, най-често като функция на бюджета на НЗОК и с неизменно съпътстващ лобизъм.

• липсата на информационни системи води до липса на яснота от какви основни и придружаващи заболявания са болни здравноосигурените и какъв е здравния статус на всеки един от пациентите, за чието боледуване заплаща Министерството на здравеопазването. Бюджетите на институциите се определят не на база брой болни, усложнения, необходима терапия и очаквана заболеваемост, а на база на ограничените средства за здравеопазване.

Очертаните проблеми и очакваните тенденции в практика в областта на публичния ангажимент при заплащане на лекарствени средства за задоволяване на здравните потребности на населението налагат следните изводи:

1. Разходите за здравеопазване на са просто разход, а по-скоро инвестиции и залог за икономически растеж.
2. Средствата, отделяни за здравеопазване в България са недостатъчни в сравнение с останалите страни членки на ЕС. Освен това често пъти те не се използуват ефективно.
3. Българските граждани са крайно неудовлетворени от резултатите на здравеопазването у нас. Налице са достатъчно примери за това, включително и от възможностите за осигуряване на необходимото фармацевтично лечение.
4. Непосилно висок е процентът на доплащане на лекарствата от пациентите.
5. Лимитиране на броя на лекуваните пациенти и тромави процедури при получаване на лекарства.
6. Отказ или забавяне на включването на нови, съвременни медикаменти в системата на заплащане с публични средства при наличие на доказана медицинска нужда и демонстриран по-добър терапевтичен резултат от съществуващите терапии.
7. Необходимо е да се изчисли „цената” на най-значимите заболявания в България при отчитане на различните варианти на лечение и на тази основа да се определя лекарствената политика.

За контакти:

Център за Икономическо развитие

гр. София, 1421, ул. „Червена стена“ 46

Тел. 8190777

Мария Прохаска